село Кости – водопад Райков вир

Разстояние: 1,6 км в едната посока
Денивелация: 50 м
Разумно би било при този преход човек да бъде обут с туристически обувки или закрити маратонки с грайфер, заради изкачването на отиване. Маршрутът почти изцяло се движи по широк, черен път , който навярно се използва от автомобили и камиони на горското стопанство. При разходка през лятото – възможно е да има цели рояци от досадни дребни мушици, характерни за Странджа. Добре е през този сезон да се носи шапка и очила, които поне малко да ги ограничават.
Тръгва се от самия площад на Кости, където е разкошната 100 годишна църква „Св. св. Кирил и Методий“. Там е подходящо за паркиране на автомобил. Ако не разполагате с такъв, то можете да дойдете с автобус от гр. Царево. За повече информация – http://avtogaratsarevo.eu.

Върви се в северна посока към покрайнините на селото минавайки покрай няколко селски двора.

Водопад Райков вир

Самият водопад се пада вляво от черния път. Напълно незабележим е и като нищо може да бъде подминат. Самите ние първоначално го подминахме, но благодарение на GPS-a разбрахме грешката си и се върнахме обратно. При водопада се слиза по тясна, стръмна пътечка. Спрямо „Казанчето“, Райков вир е по-висок, като струята се разделя на няколко по-малки, които накрая пак се събират в едно.

Местността се пада по периферията на резерват Силкосия – най-старият резерват в България. Обявен е за такъв още през 1933 г. „…поради особено ценните и редки горски дървесни породи, както и поради характерната храсталачна и тревна растителност, които представляват грамаден интерес от дендрологично, флористично, фитогеографско и екологическо гледище…“ (Извадка от заповедта). Тъй като резерватът е със строг режим, то в него е забранена всякакъв вид човешка дейност. Има една единствена пътека, която преминава през резервата и е разрешена от МОСВ за разходка, но при нашето посещение в района през 04.2019 установихме, че е напълно непригодна за туризъм – изцяло е обрасла в трева и храсти. Нейното начало и край са край шосето, което свързва село Българи и село Кости, дълга е 700 м.

На практика – единственият начин да се добие представа за природните дадености на резервата е разходката по пътеките по неговата периферия. Именно това е един от маршрутите, а другият започва от шосето свързващо село Българи – село Кости. Той води към местността „Дядо Вълчо“ и „Защитена местност Пирен“.